След дълги чуденки и премерване на всички "за" и "против" (е, няма как човек не може да избяга от късмета си, а в моя случай това е зодията везни), най-накрая просто седнах пред компютъра и започнах да следвам стъпките за създаване на блог.
Създаването на този блог се дължи главно на моята приятелка и моя вдъхновителка по принцип М. Тя беше човекът, който пося семето на блога в мен по време на една наша зимна разходка на Витоша. И както често се случва при срещата с непознатото, новото и с всичко, което ни кара да излезем извън зоната на комфорт, пръв се появи страхът! След първоначалното пълно отричане на идеята с мисли от рода на "ама как аз не мога да пиша, никога не съм го правила това и въобще какво толкова интересно мога да споделя!", малко се поуспокоих и си казах: защо пък да не опитам и да не се позабавлявам. Благодарности за финалния тласък дължа на малките дечица, които бях част от моя живот през последната година и половина и с които взаимно се вдъхновявахме, споделяхме и обучавахме! Както децата най-добре го умеят, те се наслаждаваха на процеса на създаването на каквото и да било и крайният резултат или продукт за тях нямаше значение.
Добре сте дошли в моя свят, в който всички можем да летим!
А последната фраза е част от стихотворение на Мадлен Алгафари -още една моя вдъхновителка, която ме окрилява:
ВСИЧКИ МОЖЕМ ДА ЛЕТИМ
Всички можем да мечтаем,
ако спомним си, че сме деца!
Всички истината знаем,
ако мислим със сърца!
Всички можем да обичаме,
щом прозрем, че сме Едно.
Всички в нещо си приличаме -
можем да творим добро!
Всички можем да простим,
ако в болката съзрем урок.
Всички можем да вървим
в общия ни път към Бог!
Всички можем да летим!
И да правим чудеса!
Всички можем да летим,
ако вярваме в това!
Мадлен Алгафари
