Това стихотворение, на което попаднах в pozitivnoto.info много резонира с моето днешно настроение. Осъзнах, че това бе последният първи учебен ден, на който присъствах лично като родител - и двамата ми сина са вече достатъчно големи и присъствието ми вече няма да е нито нужно, нито желано:). Е, това е то, животът си тече...
Децата са като хвърчила
Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...
Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...
Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.
Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.
Автор - Ерма Бомбек
Превод на български - Melisa
Няма коментари:
Публикуване на коментар